Пекин - Общ преглед
Пекин - Общ преглед
Blog Article
По-долу е показана статията за Елин Пелин от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели.
Но Сивушка не изправи главата си. Думите на господаря ѝ сякаш не бяха утешителни за нейното болно сърце.
А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде.
Замълча за секунда и тъкмо щях пак да почна да се извинявам, тогава ми отговори:
Боне захвърли уплашено копралята, изпрегна бързо Белчо и застана смутен пред Сивушка.
Така и направихме – ходих по пътеката, после се отклоних в една гора, то април месец, кално, добре, че си носех всякакви кърпички и вода в раницата, да се позачистя, отделно се закачих за едни храсти, щях да си скъсам горнището, абе зор беше, но стигнах до една поляна и се надявам да съм разбрал правилно, та тя да ме намери, че обхват никакъв няма. Чакам там близо час – нищо, викам си, само съм объркал някъде пътя, ако не се появи още малко тръгвам обратно.
В този разказ от Елин Пелин се говори за едно село, в което е придошла суша. Приятелите Лазар Дъбака и дядо Корчан измислят нестандартно решение – да построят вятърна мелница. След време, работейки на строежа, виждат, че се задават облаци и цялото село се събира, да празнува.
След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. В тяхната слаба светлина, която се поглъщаше от околния мрак, се мярнаха хора.
ВсичкиВизуални изкустваЛитератураВреме за поезияВреме за притчиВреме за разказиМузикаТеатър и киноФотографияГалерии
Държ. книгопечатно предпр. „Полиграфия“ Други полета
Българската шевица е естествена част от живота на Ирен Ямами. Сънародничката ни започва да ??????? бродира и плете още като дете. Всички жени в семейството...
Тук разбираме, че човек в своето себелюбие лесно се самозабравя, става неразумен и не вижда истината пред себе си.
Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер.
— Какво замълча, Благолаж? Карай де — каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна.